Казус: Европейски стандарти     Свободата на словото е нещо много важно и трябва да се прилага. Политическата коректност е едно разумно ограничаване на свободата на словото и първата е много по-важна от втората особено в официалните междудържавни отношения. Когато човек е публична личност, по-точно когато човек е народен представител и наблюдател в Европейския парламент, неговото „свободно слово” изразено на въпросното място може да лепне етикета „расисти” на един цял народ. Така се получи след даденото мнение на депутата от АТАКА в Българския парламент и наблюдател в Европейския парламент Димитър Стоянов, защо колегата му Ливия Ярока не е подходяща за награда на списанието на европарламента за човешки права. Неговите доводи са изказани във вътрешната електронна поща на депутатите в Европейския парламент.    Ако аз мисля, че градината на съседа ми е циганска, защото е претрупана с цветя, статуи и скални кътове, и изразя това гласно, едва ли ще бъде голям проблем. Не вярвам, че съседът ми ще изтълкува това като расизъм, нито пък обществеността ще го направи. Още повече това не пречи на съседа ми да бъде един блестящ счетоводител и аз да му бъда клиент от години. Обаче когато един депутат направи изказване за друг такъв и то в европарламента в прав текст, че втория е по-възрастен и по-дебел отколкото трябва според първия, то това вече е проблем. Имайки предвид, че изказаните доводи от българския евронаблюдател нямат никакво отношение към разглеждания въпрос дали евродепутатът си върши добре работата.   И това, че в някои страни искат да пратят на избори педофилска партия по по същото време по което наш евронаблюдател ръси глупости официално пред Европейския парламент, никак не означава че не трябва да обръщаме внимание на тези думи, защото има по-важен казус в момента. Напротив. Както заклеймяването на педофилията е важно, така е важно гражданското общество в една държава да реагира на официални расистки мнения, които съвпадат с мнението на само една малка част от народа. Явно, че Димитър Стоянов има определено мнение за някои малцинствени групи и държи то да бъде чуто от членовете на Европейския парламент, независимо дали това мнение има отношение към разглеждания въпрос или не, както в случая. От въпросния имейл четем само антиромски мнения, лош английски и стил, подходящ за уличен тийнейджърски разговор, но не можем да открием нито един довод защо госпожица Ярока е или не е подходяща за награда на Parliament Magazine.